За Сексизма

Когато оправдаеш недостатъците и пороците на една жена с това, че те са присъщи на всички жени... когато наречеш действията й "типично женски", ти я лишаваш от това тя да поеме лична отговорност за поведението си. Отговорността се предава на групата -- на всички жени. По този начин неморалното поведение на една жена се нормализира - "Ако всички жени са такива, то няма какво друго да направим, освен да се примирим с природата им и да ги приемем за такива, каквито са". По такъв начин мисли сексистът. Сексизмът е перфектното оправдание на мъжа, който е пристрастен към "кучките". Ако не беше така, нямаше ли той просто да "скъса" с тях? Но не, когато "всички жени са такива", той вече не вижда смисъл в прекъсването на връзката. Сексизмът оправдава лошия му избор.

"Жената прави така и тя е такава!" - а би ли имал куража да минеш от ниво група на ниво индивид? Би ли казал, че не жената, а Мария прави така? Би ли казал, че не жената, а Кристина е такава? Ами направи го, ако е така. Недей мрази жената, мрази Мария и Кристина, или Антоанета и Горица. Мрази индивида "жена", а не концепцията "жена". Но сексистът продължава да говори: "Жената трябва да прави това и тя трябва да е такава!" Той следва слепия си идеал за "истинска жена", без да осъзнава как същият този идеал заслепява истинските му ценности - тези, които определят що е добродетел. Защото ако знаеш що е добродетел, ти ще спреш да търсиш "истинската" жена... ще спреш да оправдаваш "типичната" жена и ще започнеш да дириш добрата жена, така както дириш добрия приятел.