Monday, October 29, 2012

Работи ли Астрологията?

Ясно е, че никой не взима хороскопите насериозно, но за сметка на това, за повечето българи е много важно каква зодия са хората, с които общуват. И защо да не е важно, ако рождената дата разкрива характера на човек? Защо да си губя времето да опознавам някого, когато една думичка (името на зодията) може да ми спести голяма част от усилията? Защо да рискувам опит за връзка с някого, когато може предварително да знам колко съм съвместим с него, въз основа на неговия зодиакален знак? Естествено, че всеки разумен човек би си спестил време и усилие, за да направи нещо по-продуктивно с тях.

По същия начин, ако нямам време или ме мързи да спортувам, ще се радвам да си спестя тренировките, ако намеря някакъв фитнес уред, с който да постигам същите резултати по-лесно и за по-кратко време. Но всички сме чували израза "твърде хубаво, за да е истина". Затова е полезно преди да си прекъсна членството във фитнес залата и преди да си закупя устройството, да проверя дали то наистина работи. Какво би се случило, ако се окаже, че съм си купил неработещ боклук? Последствията са много: ще се почувствам унижен, глупав и измамен; ще затлъстея; ще съм изгубил време и пари - нещата, които първоначално исках да спестя. Поради същата причина аз искам да знам дали астрологията работи, преди да я приема като едно полезно средство.

Да си представим за момент, че зодиакалните знаци не отговарят на истината. Какви биха били последствията? На първо време, ще се окаже, че не познавам добре приятелите си, защото винаги съм пречупвал характера им през призмата на тяхната зодия. Съществува феномен в човешката психика, наречен "склонност за потвърждаване" (confirmation bias). Това е склонността на човек да помни информацията, която потвърждава очакванията му, и да забравя информацията, която противоречи на тези очаквания. В контекста на астрологията, ако вярвам например, че везните са егоисти, аз ще помня единствено егоистичните им постъпки и ще забравям алтруизма им, потвърждавайки по този начин предварителната си хипотеза. Благодарение на слонността ми за потвърждаване, аз ще вярвам, че приятелите ми са нещо, което може и да не са.

Интересното тук е, че когато очакваме от някого да се държи по определен начин, ние несъзнателно му влияем с поведението си така, че той наистина започва да се държи по този начин. Това явление се нарича "ефектът на Пигмалион" (Pygmalion effect). В случая с везните: когато се държа с някой алтруист от тази зодия така, сякаш той е егоист, везната малко или много ще "попие" от мен ролята на егоист и ще се държи по-егоистично, когато е в моята компания. Ако аз самият се самоопределям като везна, това ще ми повлияе да съм по-егоистичен, отколкото бих бил, ако не вярвах на астрологията. Следователно, дори астрологията да не работи по предназначения от нея начин, зодиите ще изглеждат достоверни, благодарение на ефекта на Пигмалион и склонността за потвърждаване.

Какъв е проблемът тогава? Проблемът е, че няма да виждам пълния потенциал на хората. Ще съм сляп за всичките им качества, които не съответстват на тяхната зодия. Ще си поставям изкуствени ограничения в общуването ми с тях. Възможно е да изгубя или пропусна ценни контакти, само защото имам негативни предубеждения към някаква зодия. Предубежденията малко или много се сбъдват, благодарение на гореописаните психически явления, наричани още "когнитивни склонности" (cognitive biases). Когато срещна един скорпион, аз ще помня случаите, в които тя е била ревнива и отмъстителна, но ще забравям случаите, в които е била уверена и откровена, дори ако последните са много повече (склонност към потвърждение). Също така, с моето поведение, аз ще я провокирам да ревнува и да ми отмъщава (ефект на Пигмалион). По този начин няма да допусна скорпиона до себе си и евентуално ще прекратя приятелството.

Възможно е да се случи и обратното - да създавам и поддържам контакти с хора, които са вредни за мен, само защото зодията им грешно е посочила, че са добродетелни. Всеки път когато сгафят, аз ще им прощавам и ще се заблуждавам, че това е единичен случай. Това може да се случи както в личната, така и в професионалната сфера. Има работодатели, които наемат работници на базата на тяхната зодия. Едно грешно решение може да доведе до големи загуби и главоболия.

Как мога да знам дали астрологията работи? Като цяло, как мога да знам дали едно нещо работи? Първо трябва да проверя на какви принципи се основава и как точно действа. В случая с фитнес устройството: ако производителят твърди, че уредът работи на принципа на тайнствени мистични сили, веднага бих се усъмнил. Нека проверим как работи астрологията, за да разберем дали може да се разчита на зодиакалните знаци.

В най-общи линии, според астролозите, характерът на човек до голяма степен зависи от точното време и място на раждане. Те твърдят, че по време на процеса на раждане, позицията на планетите има връзка с личността, в която ще се превърне бебето. И понеже планетите се движат циклично, следователно видовете личности също се повтарят ежегодно и са предсказуеми. За съжаление обаче, астролозите нямат обяснение за това как точно небесните тела, и в частност планетите, оказват влияние над личността. Възможно е небесните тела да са просто косвени индикатори, а в реалност нещо друго да въздейства на човека. Каквито и да са реалните източници на въздействие, защо те ни въздействат точно по време на раждането, а не след или преди това? За да бъде подкрепено това твърдение, трябва да се покаже как малки разлики в мястото или времето на раждане имат физическо влияние върху свързани с личността параметри в нашия мозък. За съжаление, засега няма намерени такива доказателства.

Астролозите на практика казват "не знаем как точно работи, но важното е, че работи". Обаче откъде да знам дали наистина работи, или просто аз сам го правя с моите предубеждения? Няма никакви доказателства в полза на астрологията, но за сметка на това когнитивните склонности са напълно доказани. Ако се върнем на аналогията с фитнес устройството: производителят не може да обясни как точно работи продукта му, но за сметка на това показва резултатни снимки на доволни клиенти с атлетични тела. Как мога да бъда сигурен, че снимките не са подправени? Единственият начин е чрез експеримент, ако ми се инвестират пари и време. Ще си купя устройството и ще го изпробвам лично.

За щастие, няма нужда да си правя експерименти с астрологията, защото това вече е правено. Намерих няколко експеримента, които ясно демонстрират, че зодиакалните знаци не предсказват личностните черти по-добре от случайното налучкване.

През декември 1985 г. в списание "Nature" се описва двойно-сляп експеримент, изготвен от физическия факултет на "Berkley". В експеримента участват 28 професионални астролози. Те трябва да разгледат 3 личностни профили на всяко изследвано лице, като един от трите профила е верният. Правилният профил е основан на 18 личностни черти, измерени от персонален стандартизиран въпросник, който участниците са попълнили. Всяко изследвано лице предоставя рождената си дата и време, с точност до 15 минути. От общо 116 участници в експеримента, астролозите посочили правилния профил на едва 1/3 от тях. Този процент не надвишава нивото на случайност; случайното налучкване би се радвало на същия успех. На астролозите било разрешено да направят втори избор на профил и точността им все още не била по-добра от случайната. Това са 28 професионалисти, които си служат с възможно най-точната информация, която може да им се даде.

Ето и едно по-скорошно изследване. През ноември 2005 г. катедрата по психология на Орхуския университет проучва връзката между дата на раждане и личностни характеристи, като разглежда извадка от над 4,000 мъже на средна възраст (извадката е взета от проучване на ветерани от войната във Виетнам). Личният им профил е измерен с помощта на многомерния личностен въпросник "Минесота" (MMPI). Не са намерени съответствия между датата на раждане и личностните качества на изследваните лица.  

Защо тогава, когато чета описание на зодията ми, всичко изглежда толкова достоверно и точно? Съществува още едно психическо явление, наречено "ефектът на Форер" (Forer effect). Бертрам Форер е професор по псиохология. През 1948 г. той обявава пред студентите си, че въз основа на кратки тестове, които те попълнили, е изготвил индивидуален психологически профил на всеки от тях. Профилите са раздадени и всеки студент е помолен да оцени доколко описанието се отнася за него. Студентите с изненада заключават, че личните им профили са изключително точни. Средната оценка, която те дават за прецизността на описанията, е 4.25 от 5. В последствие, професорът разкрива, че е раздал на всички един и същи "профил", в който всъщност е дал неясни и размити описания, които са верни за повечето хора. Форер заключава, че когато човек вярва, че някакво неясно описание се отнася специално за него, той ще го определи като учудващо точно. Това явление по-късно бива наречено на името на професора. Освен неконкретно, описанието може да бъде и противоречиво, като например "Вие сте екстровертен човек, но в някои ситуации се затваряте в себе си".

От всичко това изглежда, че астрологията не работи. Следователно, не мисля да си губя времето повече с нея. Проблемът е, че много хора ползват зодиака като тема на разговор; за общи приказки. По същия начин обсъждаме времето, но поне времето в момента е свършен факт, а не безпочвена псевдо-истина. С какво можем да заместим астрологията? Вместо да обсъждам зодията, мога да дискутирам личността зад нея. "Типична везна" може да се замести с "типичен егоист". Въпросът "Коя зодия си?" може да се превърне в серия от много по-интересни въпроси, като например "Смяташ ли смелостта за добродетел? Кога според теб лъжата може да бъде оправдана? В какви ситуации би се сбил с някого?". Тези въпроси със сигурност ще ми помогнат да опозная личността много повече от зодиакалните знаци. А ако искам просто да си "чеша езика", има десетки други теми за подхващане: интернет, телевизия, кино, музика, храна (храна!!), домашни любимци, спорт, здраве, политика, работа, и т.н. Няма смисъл да поддържаме някакви заблуди, само защото ни е страх от неловкото мълчание. Може би неловкото мълчание се опитва да ни каже нещо за нас?

Sunday, October 21, 2012

Към Патриотите

Не е ли патриотизмът висша форма на носталгия?

Патриотът идеализира миналото и живее така, сякаш то все още е актуално.
Не е ли по-добре да търсим обективна информация за миналото? Провалите са поне толкова важни, колкото успехите, и може много да се научи от тях. И също така, не е ли по-добре да сме в крак с времето? Когато живееш все едно старото все още е актуално, ти по-трудно би приел новото, което обективно го превъзхожда.

Патриотът настоява имената на великите да се помнят.
Не е ли по-важно как и защо, а не кой? От едно име нищо не може да се научи.

Патриотът се гордее с постиженията на хора, с които има географска, или етническа връзка.
Интересно обаче защо той не поема отговорност за провалите им, и защо не го е срам от техните зверства? И също така, не е ли по-добре ние самите да вършим дела, с които да се гордеем?

Ще кажете, че патриотизмът повдига духа. Да, повдига го, но по един много изкуствен начин, който възпитава в безпочвено самочувствие. Повдига го, както виаграта повдига мъжеството на импотентния. Самонадеяността е слабост. Когато самочувствието ти зависи от чужди постижения, ти ставаш зависим от тях, както импотентният зависи от производителите на виаграта. Зависим си от нещо, над което ти нямаш власт, и това те прави роб. Плюс това, когато имаш повече самочувствие, отколкото способност, провалът ще боли повече.

Wednesday, April 18, 2012

Защо съм Атеист?

Най-напред искам да дефинирам думата "бог" като "интелигентно същество, което е създало вселената". Това е най-опростеното определение, което мога да си позволя да дам, защото в момента, в който махнем думата "интелигентно", идеята за бог се губи и оставяме вселената в "ръцете" на случайните явления и детерминизма. Спрямо това определение за бог, аз съм агностик. Агностицизмът е скромната позиция, че не знаем дали нещо съществува, или не. Никой от нас не знае и би следвало всеки да е агностик.

Но в момента, в който започнем да добавяме нови характеристики към дефиницията Му, Бог става все по-малко правдоподобен. Например, ако добавим, че Създателят ни наблюдава, вече допускаме, че той все още е жив, и че има възможността да ни наблюдава. Това логически е по-малко вероятно и не ни позволява да наречем "бог" създател на вселената, който няма възможността да ни наблюдава. Когато добавим, че Бог също така е безсмъртен и всезнаещ, вероятността Той реално да съществува става все по-нищожна. Аз не знам дали Създателя съществува, но смятам алтернативните хипотези, обясняващи началото на вселената (ако изобщо е имало начало), за по-правдоподобни. Това ме прави агностичен атеист.

Но на никой не му пука дали вярваш в създател на вселената. Обикновено тези, за които е важно дали вярваш в бог, дефинират последния като най-върховният морален съдник, който наблюдава всички хора и си "води записки" за поведението на всеки един от тях. Нещо като hardline версия на Дядо Коледа. За да съществува такъв бог, трябва да приемем следните твърдения за истина:

  • Бог е неизмерим - Той не само е невидим, както магнитните сили; хората по никакъв начин не могат да регистрират Неговото съществуване;
  • Бог е жив - от къде сме сигурни, че Той не е умрял?
  • За Него е важно хората да са добри;
  • Има живот след смъртта - щом като Той не се намесва докато сме живи, значи остава възможността да се намеси след смъртта ни;
  • Бог може да се намесва след смъртта на човек - това също не е очевидно; дори да има живот след смъртта, това не гарантира, че Бог ще може да се намеси дори тогава;

Вие бихте ли приели всички тези твърдения за истина? Когато едно нещо е неизмеримо, това значи, че то не влияе на нашия свят, следователно дори Бог да е жив, Той няма как да ни се меси, докато ние сме живи. Тогава минаваме на твърдението, че след смъртта ни има друг живот. Когато човек умре, неговото ДНК бива унищожено, заедно с мозъка му. Генотипът и невронните връзки в мозъка са отговорни за нашата същност, за нашата самоличност. Без тези две неща човек престава да бъде себе си, следователно е невъзможно една личност да пребъде след смъртта си... освен ако не се окаже, че всичко е симулация, и че когато човек "умре" на този "свят", той излиза от симулацията и се озовава в друг свят. А Бог е нещо като създателят на тази симулация, който наблюдава отвъд нея какво се случва. Такава теория практически не може да бъде опровергана, защото няма начин да докажем, че не живеем в симулация.

Но както и да е, как би променила поведението ми вярата в Бог? По никакъв начин. На някои хора вярата им дава утеха, че смъртта не е абсолютният край, а за други Бог е добра причина да са добри (защото ги е страх от Неговото наказание). Мен не ме е страх от смъртта и нямам нужда от върховен арбитър, за да съм добър с другите - идва ми отвътре. Следователно, дали вярвам в Бог или не, на практика е без значение за мен, както и за хората около мен. Това е просто тривия.

И все пак, защо съм атеист, въпреки вероятността, че Бог би могъл да съществува? Защото съм скептик и отричам сляпата вяра в твърдения, които не са подкрепени от доказателства. Ако трябва да вярваме на всичките недоказани (но вероятни) твърдения, много скоро ще се превърнем в бедни и болни клошари, защото тази ни наивност веднага ще бъде използвана от редица измамници и шарлатани (врачки, пирамидни схеми, диети, хомеопатия, ирисодиагностика, и прочие). Затова скептицизмът е полезен и практичен принцип, който е хубаво да се поддържа. Нулевата хипотеза е, че Бог не съществува. Оттам нататък ако доказателствата опровергаят тази хипотеза, аз ще престана да бъда атеист. Но в момента, в който имаме някакви доказателства за Бог, вярващи вече ще са тези, които отричат съществуването Му.

Monday, April 16, 2012

Защо съм Агорист?

Агоризмът е философия, която има за цел постигането на безвластно общество по неполитически начини. Най-често срещаната критика срещу безвластието е, че "бедните и слабите няма да имат закрила". Има безкрайно много примери и аргументи, които демонстрират, че в едно бездържавно общество последните ще бъдат много по-добре закриляни, отколкото в сегашното общество. Но на мен ми е омръзнало да се опитвам да убеждавам псевдо-алтруисти в това, което дори не ги касае. Затова избирам друга пътека и заявявам с гордост, че аз съм социален дарвинист. Не ми пука за бедните, нито за слабите. Щом позволяват да бъдат мачкани, значи си го заслужават. Щом са невежи, значи заслужават да бъдат мамени. Иронията тук е, че аз съм сравнително беден, наивен, и безвластен човек. Защо тогава защитавам такава философия, по дяволите? Защото съм готов да платя цената на свободата. Готов съм да се боря срещу тези, които искат да ме мачкат! Който не желае, е страхливец и мижитурка.

В днешно време екстремните спортове са супер популярни, както и предаванията за оцеляване в екстремни среди. Всеки се прави на много смел и демонстрира на колко много стрес и болка може да издържи. Татуират се, бодат се, каляват се... ама като чуят за безвластие и се напикават. Фитнес, бойни изкуства, няма значение. Това лесно се обяснява. В техния случай смелостта има за цел да впечатли потенциални сексуални партньори. Алтруизмът също влиза в тази графа - чрез него човек показва, че е толкова уреден, че може да помага и на другите. Аз съм егоист и мен ме интересува най-вече моето благосъстояние и това на близките ми. Останалите да се оправят сами. Моята смелост е по-различна, тя е част от егоизма ми: искам да имам максимален контрол над живота си и затова съм против всякаква форма на държавно управление, затова съм агорист.

Искам сам да избирам какво да правя с тялото си, кой да ме предпазва от престъпност, кой да ме лекува, кой да образова децата ми, и на кого да дарявам парите си. Виждате ли, че не съм толкова лош човек? Просто не искам да ми се бъркат в живота и да ми взимат парите насила под формата на данъци, осигуровки, ДДС и т.н. Не искам да ме е страх от униформените, които уж трябва да ме защитават. Не съм подписвал обществен договор, няма и да подпиша такъв. Ще си плащам за всички услуги, които ползвам, и няма да заплашвам или нападам никого.

Каква е разликата между гражданина и агориста? Гражданинът е куче, а агористът е вълк. Вместо да давам лапа на господаря си, за да ме нахрани, аз предпочитам да умра от глад в гората. Тази метафора е далеч от истината, защото има много добри причини да смятаме, че в едно безвластно общество вълците ще са много по-нахранени от кучетата, но понеже не мога да изтръгна фатализма от интелектуалните си опоненти, прибягвам до най-лошия сценарий.

Допълнение (09.17.2016)
Статията по-скоро трябва да се казва "Защо съм индивидуалист/егоист/анти-етатист". Агоризмът се състои в неполитическите начини за минимализиране на държавната власт. Най-добър пример за агористичен активизъм, за който се сещам в момента, е търговията в биткойн - конкурираща се на монополите валута, която не е централизирана и е независима от външната политика на държавите. Сивият сектор като цяло би могъл да бъде агоризъм; избягването на плащане на данъци, паралелните и алтернативни маршрути, по които може насочите вашия бизнес, без да се налага да се съобразявате с арбитрарни регулации, наложени от големите риби. За съжаление, в момента не мога да си позволя да бъда активен агорист, но продължавам да бъда индивидуалист.

Sunday, April 15, 2012

Христос воскресе, а вие?

Христос воскресе!

Колко е хубаво само някой да ти сподели добрите новини! Но чакай малко, възкресението Христово беше доста отдавна и за него май нямаше никакви доказателства! Значи това не са новини. Поздравът "Христос воскресе" явно има друга цел. Според мен тази цел е показност. Да покажеш, че си вярващ и да интимидираш другите с това. Един вид състезание: "Кой е по-по-най... духовен" с водещият, Поп Енчо! Дори невярващите се стараят да се покажат, с извинението, че "това е една добра традиция", "за здраве"... Една "добра" традиция, която има за цел разпростраяването на невежество и суеверие. Последните бих казал, че водят до точно обратното на здравето (за справка, вижте средновековието). Защо са ни нужни митове и легенди, за да сме добри? Не са. Замислете се, сериозно ли са ви нужни приказки за божества и магически трикове с бял фосфор (благодатен огън), за да си припомните, че кражбата и убийството са неморални? Ами изнасилването? В Библията не пише нищо за него. Това не е случайно, защото вярващите трябва да ни изнасилват с догмите си.

Нека се абстрахираме от конвенционалната религия. Какво ще стане ако аз си избера един ден, в който да поздравявам всеки с "Духът на Боб пристигна"? Със сигурност ще ме помислят за откачалка, особено когато обясня, че трябва да ми отвърнат с "Наистина пристигна", защото в противен случай са бездуховни и неморални не-човеци. Както казва поговорката:  заблудата на един човек е лудост, заблудата на няколко човека е култ, а заблудата на мнозинството е религия. Това е другото "прекрасно" нещо, свързано с тази "светла" традиция - не може да откажеш да участваш в нея. Има социално наказание. Ако решиш да не играеш по официалните правила, хората те смятат за странен, циничен, или арогантен, и съответно се държат с теб грубо, или те избягват.

Надявам се и аз да възкръсна, след като умра от досада. На човек не му остава друго, освен да си боядиса яйцата и да се чука.

Thursday, February 9, 2012

В Защита на Пиратството

Има разлика между копирането и отнемането. Когато отнемеш нещо от някого без неговото съгласие, това е кражба. Когато копираш нещо от някого без неговото съгласие, това медиите наричат "пиратство". При копирането не отнемаш оригиналния артикул и кражба няма. Може да се говори за премахването на потенциални продажби, но това вече си е чиста спекулация, която във всеки специфичен случай ще изисква доказателства. Тук идва и въпросът дали отнемането на потенциални приходи е кражба? По тази логика съм крадец ако разпространявам съобщения за бойкот срещу някоя компания!

Ами плагиатите? Те печелят пари от продукти, които не са сътворени от тях, а просто са копирани от оригиналния автор. Не е ли неморално това? Разбира се, че е неморално. Противно е. Но тук проблемът не е в копирането на чуждия труд. Проблемът е в измамата; в лъжата, че копираният продукт е твое дело. Измамно е да правиш пари като си присвояваш чуждия труд.

Ами ментетата? Компаниите, които се възползват от репутацията на някой производител като слагат на продуктите си неговата марка? Те със сигурност доказват, че копирането е неморално, не е ли така? Не. Тук отново проблемът е в измамата. Измамно е да лъжеш за самоличността си. По този начин автоматично изкривяваш репутацията на компанията, за която се представяш.

Копирането само по себе си е просто средство, като рязането. С едно острие един доктор може да извърши операция и да спаси живот, но един социопат може да убие човек. Да, забраната на ползване на остри предмети ще намали случаите на убийства, но тя също така ще намали продължителността на живота на хората, нуждаещи се от операция. Нож с две остриета.

След като копирането е неутрално само по себе си, следователно и пиратството е такова. Щом е неутрално, значи не бива да бъде забранено. А хората, които смятат, че пиратството ще ги ограби, може сами да поемат отговорност и да се погрижат труда им да не бъде копиран. Това може да стане или чрез надзираване на клиентите им (и евентуално съдене на тези, които пиратстват), или чрез налагане на цензура. Надзираването и евентуалните съдебни процеси биха били особено скъпи (затова тези дейности в момента се извършват крайно неефективно от държавата), следователно цензурата ми се струва като най-ефективното решение.

Ако аз издам албум, който искам да не се споделя в голям сайт за торенти, аз ще си платя на собственика на сайта за това. Какво? Откъде накъде аз трябва да плащам да не ми се тегли албума? Това си е чисто изнудвачество! Не мисля, че аналогията за изнудване е валидна, защото в случай, че не платя на сайта, аз няма да понеса щети (вече споменах по-горе, че копирането не е кражба). Когато платиш, администраторът на сайта ти служи като частен цензор - това е свързано с усилията да следи и модерира торентите. Той не е длъжен да го прави, защото пиратството е неутрално. Ти му плащаш да възспира хората от това да си споделят твоя продукт. Това е същото като държавния закон за авторското право, но на частно и приемливо ниво. Приемливо, защото тук няма насилие - ако все пак една жена изтегли моя албум от сайта, на който съм предплатил за цензура, тя няма да отиде в затвора за това, нито ще плаща глоба. По-скоро аз ще потърся отговорност от сайта за торенти.

Ако евентуално се стигне до там, че всеки творец започне ефективно да си плаща за цензура, или ефективно да съди своите клиенти, които са копирали продукта му, аз нямам нищо против това. Но не мисля, че ще се стигне дотам, просто защото това би била една ужасна анти-реклама за твореца. Напоследък се наблюдава колективното създаване на безплатни информационни продукти, които са почти толкова добри, колкото платените, а понякога дори по-добри, като например програмите Firefox, Skype и Open Office. Ако се затегнат мерките срещу пираството, популярността на платените информационни продукти ще спадне рязко и хората ще започнат да предпочитат безплатните алтернативи.

В заключение ще кажа, че пиратските копия са обвързани с множество неудобства и недостатъци, и всеки нормален човек би предпочел оригинална версия на продукта. Притежанието на един оригинален продукт е свързано със сантименталната стойност, радостта, че подкрепяш авторите, чувството за абсолютно притежание, гаранцията, качеството, техническата поддръжка, лъскавата опаковка, и всички останали екстри. Винаги ще има пазар за оригиналните стоки, стига творците да знаят как да угодят на клиентите си.