Friday, November 7, 2014

Какво Представлява Анархо-капитализма

Тъй като съм член на Българско Либертарианско Общество, мисля, че е редно да разясня накратко на моите близки и приятели какво точно означава "либертарианство" (особено след като един колега ме попита дали това не е някаква секта). Ако си представите една хоризонтална скала, където тоталитаризма е в най-дясната точка, то либертарианството е в точно противоположната посока, най-вляво на тази скала. Повечето хора попадат по средата на тази скала и са доволни в живота им да има известна доза авторитет, където гражданите са принудени да правят неща "за благото" на другите. Либертарианците, от друга страна, винаги се стремят да бутат парадигмата наляво.

Либертарианство <----------------(повечето хора)----------------> Тоталитаризъм

Текущите тенденции са либертарианството да се отъждествява с радикалния капитализъм, но това е само една от възможните либертарианските философии. Ето двата основни принципи на радикалния капитализъм, така както аз ги интерпретирам:
  • индивидуализъм - свободата да правиш каквото си поискаш, стига да не вредиш на другите. Този принцип произлиза от факта, че всеки човек притежава тялото си. Никой друг не притежава твоето тяло и следователно няма право да се меси в личните ти избори. 
  • принцип на ненасилие - инициирането на насилие е неморално. Важна дума тук е "иницииране", защото либертарианецът смята, че всеки има право на самозащита. Тъй като другите не притежават тялото ти, те нямат право да го ощетяват. От принципа на ненасилие следва, че всяка форма на принуда е неморална. По практически причини е важно да се каже, че този принцип е полезен, когато става дума за дилеми, в които не сме сигурни дали даден акт на физическо насилие е оправдан.
Ще си кажете, че това са общи неща, какво толкова специално? Всеки нормален човек би се съгласил с тези два принципа, а не е почувствал нужда да се нарече "либертарианец". Разликата е там, че анархо-капиталистът свежда индивидуализма и ненасилието до логическите им заключения. Фразите "необходимо зло" и "целта оправдава средствата" за него са невалидни, защото той не приема моралните компромиси, дори когато те са привидно практични. Логическите заключения, до които принципите на радикалния капитализъм водят, са за много хора шокиращи: 
  • Държавата не бива да се меси в личния живот на хората. Много хора не са съгласни с това на практика, защото подкрепят забраната със закон на каквото и да е нещо, което смятат за много вредно (например, наркотиците). Или пък искат да направят нещо задължително за всеки, защото смятат че то е много важно за обществото (например, институционното образование). Либертарианецът предпочита тези неща да не се налагат принудително, а вместо това да се вземат доброволчески мерки срещу вредните неща и в подкрепа на полезните неща.
  • Свободна конкуренция на обществените услуги. Държавата е неморална институция, защото гражданите са принудени да "плащат" за услуги (чрез данъци), предоставени от държавния монопол. Тези услуги често са некачествени и в повечето случаи гражданинът не се възползва от тях. Примери за това са полицията, здравеопазването, топлоснабдяването, пътната поддръжка, и много други. Дори при наличието на избор на алтернативни доставчици на "държавните" услуги, гражданинът не може да избяга от "дълга" си и ще бъде задължен да плати освен за частната услуга, така и за държавната услуга, от която се е отказал. Анархо-капиталистът е против това задължение и смята, че трябва да се стремим към пълното приватизиране (не концесионно) на обществените услуги. Съществуват много исторически примери, които показват, че почти няма функция на държавата, която да не може да бъде изпълнена добре от частни агенции (като свободното банкиране в Шотландия в периода 1716-1845 и правоприлагането в Исландия в периода 930-1262). 
  • Против външни военни намеси. Войнатата не легитимира насилието. Принципът на ненасилие важи без значение от географската територия, на която се намира човек. Инициирането на насилие е неморално, без значение от това каква униформа носиш и какви идеали изповядваш. Също така, войната е изключително скъпо начинание, което се изплаща от джоба на данъкоплатеца и бъдещите поколения по принуда (без тяхното съгласие). Правото на самозащита от чужди войски се запазва, разбира се. Силната армия и разузнаване са много важни аспекти за една либертарианска територия. Без тях се случва неизбежното, което се наблюдава в няколко класически исторически примера (испанския анархизъм). 
  • Свободен пазар. Пазарът е съвкупността от доброволен обмен на хората, следователно държавата не бива да се меси и там. Свободният пазар е пазар без мито на стоките, без субсидии и без специално отношение към определни индустрии. Също така държавата не бива да принуждава предприемачите да отговарят на определени изисквания, за да може да извършват търговска дейност. В един свободен пазар всеки може да стане търговец, да продава каквото си поиска и да заплаща на служители както се разберат помежду си (няма минимална работна заплата). Цените се определят от търсенето и предлагането. Качеството на стоките се контролира от механизми като свободна конкуренция, бойкот, свидетелства за стандарт, съдебни дела и др. Условията на работниците се контролират от подобни механизми, включително работнически съюзи. Случаите на вреда или измама се разглеждат в съда (да, един от многото частни съдилища).
Както виждате, либертарианството до голяма степен се базира на това какво да не правим (via negativa). Тук няма предписания за действие, няма някаква велика идея, зад която искаме всеки да застане. Ние просто искаме всеки да си гледа работата и да не се бърка в живота на другите и смятаме, че това би довело до минимализиране на страданието и максимизиране на справедливостта. Много хора изказват критика, че либертарианците имат наивна представа за човешката природа, но всъщност ние сме доста скептични и подозрителни и затова не искаме да позволяваме на шепа хора да контролират живота ни - концентрираната власт привлича социопати и корумпира добронамерените хора. Не сме ние тези, които искат да дават възможност на едно политическо малцинство, избрано от необразовано мнозинство, да има властта да управлява всички останали. 

Thursday, May 22, 2014

Интервю с група Vokyl

Една вечер в софийския клуб Mixtape попаднах случайно на формацията VOKYL и бях сериозно впечатлен от богатата им музика и безупречното изпълнение. Аз съм човек, който бързо се отегчава, но въпреки това, дълготрайните песни на бандата не спираха да ме изненадват и да поддържат интереса ми. В последствие разбрах, че момчетата записват албум в Zero Project Studio. Не след дълго време и без вдигане на шум, дебютното издание "Аз търся човек" излезе в тираж от 100 броя. Vokyl са група която действа, вместо да плямпа.

На едно от последвалите участия си закупих дебютния албум. Оттогава насам не съм спрял да въртя диска в колата. Изданието съдържа само 7 писти, но това е напълно оправдано, защото средното времетраене на една тяхна песен е около 7 минути. И не е като темпото да е бавно. Композициите са сложни, но няма и следа от претенциозност - всеки мотив си седи на мястото и изпълнява специфична роля, а припевът идва точно навреме, за да сглоби темите в цялостно запомнящо се парче. Текстовете са български и се открояват добре. Друг език не би се вързал по-добре с музиката на Vokyl, защото често ритъмът е в триплети или в неравноделен такт, присъщ за българското народно творчество. Темите на текстовете изглеждат философски и звучат поетично, в добрия смисъл (по онзи автентичен аутсайдерски начин, характерен за Ницше). Записът на албума е качествен и звукът е доста подходящ за стила на Vokyl, който те определят като "Melodic/Progressive Death metal".

Предната обложка на албума

Sparx: Здравейте. Освен по ваши участия, къде другаде може да бъде закупен албумът?  

Явор В.: Здрасти. Всеки, който желае да се сдобие с албума, трябва да се свърже с нас (vokyl@abv.bg), без значение от кой град е. Сами разпространяваме диска, за да избегнем участието на какъвто и да е посредник.

Sparx: Как протече процесът на записите? Какви бяха предизвикателствата?  

Явор В.: Записите се проточиха твърде дълго – почти половин година. През този период прекарахме общо около десет дена в студиото. Предимството е, че имахме възможност спокойно да обмисляме и коригираме това-онова в процеса на работа, а освен това, всеки от нас разполагаше с достатъчно време за индивидуална подготовка.
Срещнахме множество трудности поради нашата неопитност. За пръв път се заловихме със студийни записи и скоро осъзнахме, че това е съвсем ново и високо стъпало в развитието на една група. Изисква се голяма прецизност във всяко отношение. Ако на репетиции и концерти сме били относително доволни от себе си, то в студиото нещата стояха различно – всеки детайл, неточност ли грешка изпъкваше с дразнеща яснота. Изглежда висококачественият звук изисква музикантите също да са на високо равнище. За пореден път благодарим на Владимир Бочев от Zero Project Studio за професионализма, търпението и подкрепата. Владо е човек, който не мирясва докато това, с което се е заловил, не зазвучи перфектно. Признавам, че често се случваше да ни обръща внимание върху недоизмислени моменти от песните, за които не бяхме си давали сметка и дори сам да предлага подходящи решения. По негов съвет направихме немалко промени в парчетата, които им придадоха завършеност и оригиналност.

Sparx: Колективно ли композирате песните? На живо по време на репетиции, или от разстояние, вкъщи?  

Явор В.: Обикновено по отделно съчиняваме единични теми или групи от рифове, а после тримата (Никола и Яворовците) се събираме и сглобяваме нещо цялостно, което скоро се оформя в песен. Накрая показваме на Здравко какво ново сме измислили, а той се включва на репетициите. На когото му хрумне някаква идея за промяна или добавка, споделя с другите и заедно решаваме как да постъпим. Разбира се, понякога имаме разногласия.

Sparx: Колко време приблизително работите над една песен?  

Явор В.: Най-точни впечатления имам от работата върху една от новите ни песни, понеже си поставих за цел да следя колко време ще ни е нужно да я завършим. Оказа се, че за пет-шест репетиции беше готова. Разбира се, тук не се включва процесът на композиране и сглобяване, който може да се проточи много. Зависи дали песента успява да поддържа интереса ни. Няколко парчета изобщо не стигнаха до репетиционната, но това е съвсем в реда на нещата.

Sparx: Кое избутва песните ви към по-голяма сложност: техниката на свирене, или идеите, които се сформират в съзнанието?  

Явор В.: Вероятно и двете. Все пак „сложните” идеи изискват добра техника. Случвало се е да ни хрумне нещо, което все още не е по силите ни да осъществим. Освен това, сложността не е синоним на оригиналност и качество, така че трябва да се внимава с нея.
Явор М.: Като цяло се стремим да композираме неща, които рядко може да се чуят, най-вече на българската ъндърграунд сцена. Гледаме всичко да е креативно, благо за слушане и да се харесва както на нас, така и на публиката.

Sparx: Говорейки за композиции и техника, някой от вас има ли формално музикално образование? 

Явор В.: Освен мен всички имат по няколко години пиано или китара.

източник: MetalHall.net

Sparx: Кой пише текстовете? Какво те вдъхновява за тях?  

Явор В.: Текстовете пиша аз. Няма как да изведа на преден план нещо особено, което ме вдъхновява. Може да е абсолютно всичко. Общуването с околната среда и въобще самото живеене натрупват впечатления, които подсъзнанието обработва, без да осъзнаваме това. В даден момент всичко се съчетава в определено настроение, в една фраза или израз, откъдето започва изграждането на останалото.

Sparx: Значи ли това, че текстовете ти са нещо като сурово отражение на субективните ти преживявания? Какво е съотношението между мисъл и емоция в тях? Каква е преобладаващата емоция (или липса на такава), която те тласка да пишеш? И съответно, каква е преобладаващата мисъл (светоглед)?

Явор В.: Естествено. Емоцията преобладава в началото – при възникване на настроението, „мелодията” на стиха и първите думи. Важно е да се поддам на това настроение, а то остава като фон, върху който се изгражда цялото, вече с преобладаваща роля на разума и мисълта. Що се отнася до емоциите, всеизвестно е, че отрицателните и меланхолични настроения са далеч по-продуктивни от позитивните. То е като вид духовна терапия, а щастливият човек няма нужда от такава. Лично аз рядко си позволявам да пиша, понеже малко неща, които ми идват на ум, заслужават такова внимание. И все пак усещането, че си осмислил и синтезирал в слово някакво предчувствие или парче от подсъзнанието, е приятно и облекчаващо. Правя го изцяло за себе си, но тъй като и без това тези стихотворения ги има, служат и за текстове на песни.

Sparx: Колко е важно за вашия звук оборудването?  

Явор В.: Трудно ще се намери музикант, който да каже, че оборудването не е важно. При все това ми се струва, че все още нямаме кой знае какви изисквания в тази област.
Явор М.: Най-важно за нашата музика е звукът да бъде отчетлив, всеки тон и всяка фигура да се чуват ясно. Така че оборудването е от доста голямо значение. Аз лично не обичам допълнителни ефекти, а предпочитам да си направя звука директно от усилвателя и това доста често задоволява моите звукови предпочитания.

Sparx: Мислите ли евентуално да увеличите състава на групата, или сте доволни от текущата конфигурация?  

Явор В.: Мислил съм по въпроса неведнъж и то най-вече в посока на нов, отделен вокалист. Но тук има две основни пречки. Първо, в парчетата ни определено преобладава инструменталът, а вокалните линии се появяват относително рядко. Вокалистът определено би стоял на моменти излишно на сцената. И второ – този човек вероятно ще дойде със свои текстове и няма да е доволен от това, че аз твърде много държа на своите.

Sparx: Кои са вашите любими колеги-инструменталисти? 

Явор В.: Steve DiGiorgio, Mariusz Duda, Sean Malone.
Явор М.: Mikael Åkerfeldt, Chuck Schuldiner.
Никола: Chuck Schuldiner, Tomas Haake, Paul Masvidal.
Здравко: George Kollias, Gavin Harrison.

Sparx: Извън вашия жанр, и по-обобщено, отвъд тежката музика, има ли артисти, които да ви вдъхновяват за творчеството?  

Явор В.: Steven Wilson е изключително продуктивен композитор и музикант с разнообразен и динамичен творчески път. Допада ми модерният и оригинален почерк в песните му, в които рядко липсват изненади. Именно новостите са най-важното.
Явор М.: Dave Grohl и Josh Homme. Това, което ме вдъхновява в тези музиканти, е безупречната им техника и креативните и мелодични идеи и мотиви.
Никола: King Crimson с музика, текстове и новаторство.
Здравко: Mudvayne, Mastodon.

източник: MetalHall.net

Sparx: Имате ли за цел някой ден Vokyl да се превърне в професионална кариера, или предпочитате да изкарвате парите си чрез други начинания?  

Явор В.: Винаги съм се учудвал на музиканти, които по време на турне всяка вечер свирят един и същ сет, всичко за тях протича по същия начин както на вчерашния концерт, а свиренето се превръща в ежедневие и навик. Въобще непрестанният цикъл записи, албум, турне никак не ме съблазнява. Имам чувството, че нещо твърде съществено се губи по веригата. Освен това, за да успееш да превърнеш музицирането в доходоносна професия, трябва да си настъпателен, дори арогантен и да се навираш постоянно в полезрението на хората, а това е пълна гадост.
Явор М.: Като цяло в България е трудно да се прави музика и то в този стил и от нея да се изкарват пари, затова разбира се аз лично предпочитам по друг начин да си изкарвам хляба, но се надявам да просперираме и да се издигнем в музикалната сфера.

Sparx: На страницата си във Facebook сте публикували текста "SUPPORT MUSIC, NOT RUMORS". Какво ви провокира да напишете това? Какво ви дразни в българската сцена като цяло?  

Явор В.: Това са думи на Чък Шулдинър, а посланието е следното: Нека останем преди всичко музиканти и да правим това, което обичаме, с уважение към другите и към нас самите. Да свършим първо работата си, а после да вдигаме шум около себе си. Много от българските банди са плувнали в самодоволство и нарцисизъм. Техните фотосесии се появяват преди първите им авторски парчета, сякаш бързат да изконсумират своята „публична известност”. Това означава, че за такива хора музиката не е самоцел, а просто някакво средство за себеизтъкване.
Разбира се, има немалко стойностни групи, които заслужават внимание и уважение. Но жалко е, че сякаш не се подкрепяме достатъчно и не умеем да градим сцената си. Смятам, че много ни вредят липсата на дисциплина, несериозността и непостоянството. Тези отрицателни качества са присъщи не само на музикантите, но и на всички, които имат отношение към сцената.

Sparx: Имате ли някакви странични проекти? Тук е мястото да ги промотирате и да кажете нещо за тях.  

Явор В.: Не.
Явор М.: Да. Аз съм част от групите The Lost Underdogs и T-Show като бас китарист, а на китара свиря в група Dethalon (която в скоро време ще се подвизава с ново име поради смяна на двама от членовете).
Здравко: Аз също свиря в The Lost Underdogs.
Никола: Savage Ravage (китара) и Belgarath (вокали).

Sparx: Много благодарности за интервюто!  

Явор В.: Благодарностите са от нас за теб!