Какво Представлява Анархо-капитализма

Тъй като съм член на Българско Либертарианско Общество, мисля, че е редно да разясня накратко на моите близки и приятели какво точно означава "либертарианство" (особено след като един колега ме попита дали това не е някаква секта). Ако си представите една хоризонтална скала, където тоталитаризма е в най-дясната точка, то либертарианството е в точно противоположната посока, най-вляво на тази скала. Повечето хора попадат по средата на тази скала и са доволни в живота им да има известна доза авторитет, където гражданите са принудени да правят неща "за благото" на другите. Либертарианците, от друга страна, винаги се стремят да бутат парадигмата наляво.

Либертарианство <----------------(повечето хора)----------------> Тоталитаризъм

Текущите тенденции са либертарианството да се отъждествява с радикалния капитализъм, но това е само една от възможните либертарианските философии. Ето двата основни принципи на радикалния капитализъм, така както аз ги интерпретирам:

• индивидуализъм - свободата да правиш каквото си поискаш, стига да не вредиш на другите. Този принцип произлиза от факта, че всеки човек притежава тялото си. Никой друг не притежава твоето тяло и следователно няма право да се меси в личните ти избори. 
• принцип на ненасилие - инициирането на насилие е неморално. Важна дума тук е "иницииране", защото либертарианецът смята, че всеки има право на самозащита. Тъй като другите не притежават тялото ти, те нямат право да го ощетяват. От принципа на ненасилие следва, че всяка форма на принуда е неморална. По практически причини е важно да се каже, че този принцип е полезен, когато става дума за дилеми, в които не сме сигурни дали даден акт на физическо насилие е оправдан.

Ще си кажете, че това са общи неща, какво толкова специално? Всеки нормален човек би се съгласил с тези два принципа, а не е почувствал нужда да се нарече "либертарианец". Разликата е там, че анархо-капиталистът свежда индивидуализма и ненасилието до логическите им заключения. Фразите "необходимо зло" и "целта оправдава средствата" за него са невалидни, защото той не приема моралните компромиси, дори когато те са привидно практични. Логическите заключения, до които принципите на радикалния капитализъм водят, са за много хора шокиращи: 

• Държавата не бива да се меси в личния живот на хората. Много хора не са съгласни с това на практика, защото подкрепят забраната със закон на каквото и да е нещо, което смятат за много вредно (например, наркотиците). Или пък искат да направят нещо задължително за всеки, защото смятат че то е много важно за обществото (например, институционното образование). Либертарианецът предпочита тези неща да не се налагат принудително, а вместо това да се вземат доброволчески мерки срещу вредните неща и в подкрепа на полезните неща.
• Свободна конкуренция на обществените услуги. Държавата е неморална институция, защото гражданите са принудени да "плащат" за услуги (чрез данъци), предоставени от държавния монопол. Тези услуги често са некачествени и в повечето случаи гражданинът не се възползва от тях. Примери за това са полицията, здравеопазването, топлоснабдяването, пътната поддръжка, и много други. Дори при наличието на избор на алтернативни доставчици на "държавните" услуги, гражданинът не може да избяга от "дълга" си и ще бъде задължен да плати освен за частната услуга, така и за държавната услуга, от която се е отказал. Анархо-капиталистът е против това задължение и смята, че трябва да се стремим към пълното приватизиране (не концесионно) на обществените услуги. Съществуват много исторически примери, които показват, че почти няма функция на държавата, която да не може да бъде изпълнена добре от частни агенции (като свободното банкиране в Шотландия в периода 1716-1845 и правоприлагането в Исландия в периода 930-1262). 
• Против външни военни намеси. Войнатата не легитимира насилието. Принципът на ненасилие важи без значение от географската територия, на която се намира човек. Инициирането на насилие е неморално, без значение от това каква униформа носиш и какви идеали изповядваш. Също така, войната е изключително скъпо начинание, което се изплаща от джоба на данъкоплатеца и бъдещите поколения по принуда (без тяхното съгласие). Правото на самозащита от чужди войски се запазва, разбира се. Силната армия и разузнаване са много важни аспекти за една либертарианска територия. Без тях се случва неизбежното, което се наблюдава в няколко класически исторически примера (испанския анархизъм). 
• Свободен пазар. Пазарът е съвкупността от доброволен обмен на хората, следователно държавата не бива да се меси и там. Свободният пазар е пазар без мито на стоките, без субсидии и без специално отношение към определни индустрии. Също така държавата не бива да принуждава предприемачите да отговарят на определени изисквания, за да може да извършват търговска дейност. В един свободен пазар всеки може да стане търговец, да продава каквото си поиска и да заплаща на служители както се разберат помежду си (няма минимална работна заплата). Цените се определят от търсенето и предлагането. Качеството на стоките се контролира от механизми като свободна конкуренция, бойкот, свидетелства за стандарт, съдебни дела и др. Условията на работниците се контролират от подобни механизми, включително работнически съюзи. Случаите на вреда или измама се разглеждат в съда (да, един от многото частни съдилища).

Както виждате, либертарианството до голяма степен се базира на това какво да не правим (via negativa). Тук няма предписания за действие, няма някаква велика идея, зад която искаме всеки да застане. Ние просто искаме всеки да си гледа работата и да не се бърка в живота на другите и смятаме, че това би довело до минимализиране на страданието и максимизиране на справедливостта. Много хора изказват критика, че либертарианците имат наивна представа за човешката природа, но всъщност ние сме доста скептични и подозрителни и затова не искаме да позволяваме на шепа хора да контролират живота ни - концентрираната власт привлича социопати и корумпира добронамерените хора. Не сме ние тези, които искат да дават възможност на едно политическо малцинство, избрано от необразовано мнозинство, да има властта да управлява всички останали.