Friday, July 29, 2016

Либертарианци Vs. Либертарианство

Напоследък се говори за някакви либертарианци. Останал съм с впечатлението, че не трябва да ги взимаме много насериозно. И когато стане дума за тях, като че ли става неловко и хората се колебаят да изкажат мнение. Като че ли е неудобно да се признае съществуването на либертарианството, и това че то набира все повече популярност като движение. Какво се случва и какви са причините за това? Да започнем с вашата представа за либертарианците. Моля, отбележете с ако сте съгласни, че те са: 



















Ще се съглася с вас, че един либертарианец може да бъде всяко от избраните неща, но! Не всички либертарианци са такива и не са това отличителните черти, по които може да ги разпознаете. Либертарианството е политическа философия. То е съвкупност от идеи, а не сбор от личностните характеристики на неговите последователи.

Какви са идеите на философията?


  • противопоставяне на авторитаризма 1
  • скептицизъм към принудителните мерки, които се предлагат или налагат от управляващото статукво
  • борба за повече лична свобода, по-голям избор и разнообразие в живота, повече солидарност и мирно съжителство между хората

Съответно! Колкото и да са ви противни либертаристите, с които сте имали контакт, колкото и да се дразните на тяхното поведение, спорене, или начин на живот, имайте предвид, че те не са олицетворение на гореспоменатите идеи. Ако вие прегърнете тази философия, ще се превърнете ли автоматично в един от тези неприятни “сектанти”? Или може би ще се окажете един от многото хора, които споделят идеите на свободата без да се наричат “либертарианци”. Но във философията, знаете, е важно нещата да се наричат с истинските им имена. Ако нещо ходи като патица и кряка като патица, значи е патица 2.

Сектантите на идеологиите


Много либертарианци не спорят рационално и обичат да прибягват до епитети. Но това не е нещо уникално за либертарианците. Например, една от най-популярните политически групи в западния свят в момента са прогресивистите. Част от тях са особено гръмогласни и сектариански настроени, което им е заслужило ироничното прозвище “регресивното ляво” 3. Опитайте да изразите несъгласие с някоя от техните обособяващи опорни точки, и преди да сте имали шанса да се аргументирате, ще бъдете засипани с обвинения в расизъм, сексизъм, ксенофобия, фашизъм, и подобни ad-hominem атаки.

Типично за членовете на секти е, че се опитват всячески да сложат край на дебата, още преди да е започнал 4. Затова те принципно са против свободата на словото и смятат, че някои изказвания трябва да бъдат забранени, защото са “вредни” и “омразни”. За разлика от тях, либертарианците търсят да влязат в дебат с вас, те търсят дискусията. И нямат тенденцията да подкрепят или предприемат насилствени действия срещу вас, само защото изразявате различно мнение от тяхното. Нито ще ви съдят за “слово на омразата” 5.

И все пак, не би било разумно да дискредитираме прогресивизма само заради “регресивното ляво”, или феминизма само заради “феми-нацистите”, или либертарианството само заради “либтардовете”. Така рискуваме добрите идеи в тези движения да бъдат заглушени.

Религия или идеология?


Уклонът към статуквото 6 е твърде силно и устойчиво явление, а медиите умножават въздействието му, гонейки рейтинг и разчитайки на вече познатите идеи у консуматорите. Като последица от ефекта на илюзьорната истина 7 , едни и същи твърдения изглеждат все по-истинни в очите на обществото. Тази реалност мотивира либертарианския активизъм. Ако ви е до болка познат и досаден, може би е защото не сте свикнали с него. В контраст на това, всеки ден сте изложени на темите за нови интервенции, забрани, регулации, данъци, кредити, дългове… и никой дори спекулативно не отваря темата, че може би е по-добре да тръгнем в обратната посока? Нещата се променят постепенно и напоследък в медиите наблюдаваме членове на БЛО (Българско Либертарианско Общество) 8 , които се опитват да представят про-пазарната перспектива.

Но разбира се, критикът тук ще каже, че либертарианството не заслужава медийно внимание, защото е несериозен утопизъм; неизпълним блян на непораснали възрастни, които не умеят да се интегрират добре в обществото. В неговите очи, философията на свободата е продукт на вяра, защото “разчита на грешната предпоставка, че повечето хора са рационални и добри по природа”. Оттам критикът си вади заключение, че това е квази-религия, начело с нейните евангелисти. Но истината е, че ако хората бяха толкова перфектни, нямаше да има нужда от либертарианско движение. То по никакъв начин не зависи от вярата в доброто у хората, а напротив, приема и се противопоставя на насилническия инстинкт 9.

Борбата за повече свобода е постоянен процес, който зависи от динамичните културни, политически и социо-икономически фактори в определена област. Когато някой ни предлага нещо в замяна на част от нашата свобода, либертарианската идея е винаги да сме нащрек и да сме много скептични; да приемаме предложението само тогава, когато компромисът води до по-голяма еманципация (нетно). Например, човек приема да жертва голяма част от времето и ресурсите си, за да изкарва заплата, защото иначе би бил принуден да живее на улицата. Обаче, компромисът си е компромис и не трябва да се примиряваме. Последователният либертарианец следи за промени в обстоятелствата, когато този компромис ще се окаже вече ненужен и неоправдан. Тогава спогодбата трябва да бъде разтурена. В противен случай, компромисите се натрупват и без да се усетим, маршируваме към тоталитаризма.

Философията на свободата не е идеология, а по-скоро причина за присвояването на определени идеологии — например, анархизъм, обективизъм (обективистите ще оспорят това), волунтаризъм, агоризъм и мутуализъм. Либертарианството е просто инструмент, с който да посочваме принудата, там където тя е неоправдана, и да се борим за нейната отмяна.

Корпоративни пионки с папионки


Много от гласовитите либертарианци са по професия икономисти и често критикуват социалните програми като неработещи и дори вредни. Това, самó по себе си, погледнато отстрани, прави либертарианството да изглежда като корпоративна пропагандна машина (особено в очите на хората, които не разбират от икономика). Левите идеи звучат много по-човечни, по-социално-справедливи; като цяло те са по-примамливи за привържениците на егалитаризма 10, алтруизма 11, и дори утилитаризма 12. Но важен детайл, който почти винаги се пропуска от агитаторите, е че без централизирани принудителни мерки, повечето леви идеи не могат да бъдат реализирани 13. Социализмът обикновено върви ръка-за-ръка с авторитаризма (не винаги, запознайте се с левите либертарианци 14). И колкото повече принудителни мерки се налагат “за доброто на всички”, толкова повече тиранията пуска пипалá и в един момент тоталитаризмът се оказва свършен факт. Накратко, левите идеи може да се употребяват като примамка към капана на деспотите. Затова някои либертарианци са безмилостно критични към всяко ново социално предложение и държат то да бъде проучено отблизо за непредвидени последствия.

Естествено, големите корпорации ще се възползват от иначе-валидната критика на либертарианците, за да максимализират печалбите си. Съответно, ще се случи така, че изпълнителни директори на фирми с неетична дейност ще подкрепят и спонсорират либертариански каузи 15. Да не забравяме обаче, че дейността на големите корпорации е субсидирана и зависима от държавната власт 16, и че те ще оттеглят подкрепата си, веднага щом спре да им изнася. Законите, регулациите и помощите, за които лобират (подкупвайки политици), водят до по-малко конкуренция, по-некачествени услуги и продукти, и/или по-високи цени за потребителите. Очевидно в тези последствия няма нищо либертарианско. Самоцелното преследване на печалби също не е либертарианска ценност.

По-горе споменах за съществуването на леви либертарианци. Те се борят за постигането на (тяхната идея за) социална справедливост без употребата на насилие. Много от тях са анти-капиталисти, защото според тях капитализмът поставя условия за властничество над индивида. Според последователите на Айн Ранд обаче (т. нар. обективисти), радикалният капитализъм 17, напротив, поставя оптимални условия за индивидуална свобода. Дебатът продължава и има много нюанси между тези две крайности.

Въоръжени идиоти


Отстояването на личната свобода е до голяма степен свързано с правото на самозащита. Ако няма кой да те защити, разчиташ на себе си. Полицията не е особено компетентна в превенцията на престъпления. Да не говорим, че понякога (често) самите полицаи са източник на неоправдано насилие и рекет. В общество, където насилникът може да се сдобие с оръжие (по легален, или нелегален начин), би следвало и мирният човек да има това право. Либертарианският аргумент е, че рисковете за престъпника ще са много по-сериозни, когато населението е въоръжено. Следователно, злонамерените индивиди и групировки ще се замислят повече преди да атакуват. В случай на масова стрелба, или някакъв друг вид тероризъм, престъплението може да бъде прекратено или предотвратено преждевременно, защото някой от нападнатите ще има шанс да застреля терориста. Повечето масови стрелби се случват в зони, където огнестрелните оръжия са забранени. Успешни инвазии и преврати се извършват главно в страни, където гражданите са обезоръжени.

Има либертарианци обаче, които предпочитат някаква форма на регулация на оръжията. За тях по-страшни са невежеството и глупоста на средно-статистическия човек. Вероятността да бъдете застреляни от някой близък (съсед, съпруг, син, дъщеря) изглежда много по-голяма от вероятността за убийство, причинено от професионален престъпник с нелегално-придобито оръжие.

Има още много основания “за” и “против” свободното разпространение, притежание, и носене на огнестрелни оръжия. Контекстът е важен. За различни народности дадени аргументи ще са по-валидни от други. Статистиките по темата са много и са противоречиви 18, защото има безброй фактори, които може да се включат (или изключат) в дадено проучване. Но един от важните фактори, който няма как да бъде влючен, е броят на предотвратените престъпления — за тях няма новини и трябва да гадаем.

Опит за заключение


За жертвите на авторитаризма не се говори много в медиите, защото това е нормата. Вдига се много повече шум, когато бъде застрелян полицай, или когато войници загинат геройски в битка — това са изключенията, и затова са интересни. А междувременно, мирни хора пропиляват живота си в затвора, излежавайки присъди за извършено “престъпление”, в което няма жертва (притежание на наркотици, изказване на “грешно” мнение, отказ от заплащане на “задължителни” държавни услуги) 19. И никога няма правосъдие за пострадалите от външните военни намеси — хилядите цивилни граждани, чиято смърт остава просто статистика 20. А техните роднини остават необезщетени, само защото са граждани на “противниковия отбор”. Това са сериозни проблеми и либертарианската перспектива има какво да предложи за решението им.

────────────────────────────────────────────────
Бележки
Специални благодарности на Любен, Меръл и Йоана, които помогнаха за изготвянето на тази статия.
1 Libertarianism (Wikipedia)
2 Duck test (Wikipedia)
3 cortwilly, What are "regressive leftists" and "social justice warriors" to those who use the terms? (Reddit)
4 Steven Hassan, Steven Hassan's BITE Model of Cult Mind Control, Thought Control (Freedom of Mind)
5 Christopher Hitchens, Freedom of Speech Means Freedom to Hate (University of Toronto’s Hart House Debating Club)
6 Status quo bias (Wikipedia)
7 Illusory truth effect (Wikipedia)
8 Българско либертарианско общество (официален сайт)
9 Murray N. Rothbard, Myth and Truth About Libertarianism, Myth #5
10 Egalitarianism (Wikipedia)
11 Altruism (Wikipedia)
12 Utilitarianism (Wikipedia)
13 Left-wing politics, Positions, Economics (Wikipedia)
14 Left-libertarianism (Wikipedia)
15 Alex Biles, The Top Libertarians in Business Today (Benzinga)
16 Crony capitalism (Wikipedia)
17 Minarchism (Wikipedia)
18 Should More Gun Control Laws Be Enacted? (ProCon.org)
19 Michael Suede, Victimless Crime Constitutes 86% of The Federal Prison Population (Libertarian News)
20 Civilian casualty ratio, Iraq War (Wikipedia)

No comments:

Post a Comment